“Дуенде е дума, която няма точна дефиниция. Няма и лесно описание.

Дуенде е…

… въплътено в изкуството. За да бъде нещо изкуство, в Германия трябва да въплъщава муза, а в Италия – да е вдъхновено божествено, в Испания този дух на вдъхновение се нарича дуенде. Испания като страна на хилядолетна музика и танци и като страна на смъртта, като страна, отворена към смъртта, където дуендето изстисква лимони от сутринта и ги разтваря в слънчевите лъчи.

Дуенде кара кръвта да кипва до болка, обърква те и отхвърля целия ред, за да те хвърли в хаоса. Дуенде не е прозорец към света на неизразимото. Дуенде е когато художникът се върне от света на фантазията и нарисува с пръсти картините, които вижда в съзнанието си. Дуенде е върховният миг на състояние на творчество и вдъхновение, в който не знаеш кой си, а взривяваш тези, които те гледат. Защото всеки от тях си мисли, че е дуенде.

Дуенде е потокът от думи, които прелитат през мен и се опитват да изразят емоционалното състояние. Дуенде е любовта, която те пронизва и поразява, оставя те без думи и дъх… дуенде е мълчанието на ритъма на сърцето.. Дуенде е страстта не просто да живееш, а да изгориш.

Дуенде е сила, а не поведение; борба, а не понятие… дуенде е ритъмът на живота. Дуенде е усмивката, разтворена в бисерна сълза. Дуенде е щастието да се чувстваш цял. Живецът, това е дуенде. Ето затова…

… искам да бъда дуенде.”