Проекти

ЩАСТИЕТО Й ПРИЛИЧА

от Христина БОРИСОВА

 Тя е щастлива жена. Просто й отива да бъде щастлива! Към нея непрекъснато се спускат слънчеви потоци и галят всичко, до което се докосне. Гласът й разсипва шепи звънки жълтици, които се гонят, ромолят и увличат като реката, край която обича да стои през летните дни. Нейното щастие е неотлъчно като сянка – тича, хваща я за ръката и никак, ама никак не иска да се отдели от нея. Присяда на оживената градска улица и заедно с нея дочаква някой от многото й приятели, с които поне веднъж в седмицата трябва да се види, да побъбри, да изпие предобедното си кафе. Сияеща, с широка усмивка и блеснали възторжени очи тя говори бързо-бързо защото има какво да каже, има много за разказване от върволицата на този нейн пъстър, бързащ и шарен живот. А как само го живее! – не живот, а сътворена от нея усмихната приказка. Но преди да стане приказка, тя трябва да го опитоми, защото той, животът, не е никак лесен. Диво животно е този живот и току-виж се метнал внезапно с цялата си тежест за да те повали или се замотава в краката и те препъва, даже да си хванал по най-равното, дърпа те – хапе и драще, иска нещо свое си и понякога така те ядосва, че ти идва да му обърнеш гръб, да му треснеш вратата и да го оставиш да скимти вън. Капризно нещо е животът, но нашата щастлива приятелка така го е хванала в здравите си ръце, че никак не му приляга да шикалкави. Даже и да се тръшка като капризно дете, хич не му обръща внимание, а с широката си усмивка ще му каже: „Хайде стига де, недей така” –  ще го погали, ще му купи сладолед и даже за миг няма да мине сянка по широкото й лице.

Тя не е млада, нито пък е красавица, но говори и се смее така, сякаш целия свят е в краката й. И все пак е красива. Само че, нейната красота не е парадната униформа, в която се кипри и оглежда самочувствието на шестваща хубавица, а озаряващо излъчване, което, тя дори да иска, не може да озапти и то прелива с бликаща жизненост по сияещото й лице, следва сигурната й походка с категоричната увереност, че няма нищо по-хубаво от това да се радваш и да приемаш живота си такъв, какъвто е.

Когато говори, тя просто сияе! Изрича всяка дума почти патетично с бълбукащо игрив тон, не реди, а изстрелва в щастлив залп фойерверките на препускащите изречения и около нея се завихря такава искряща феерия от звуци и слънцегреещи погледи, че просто се оставяш да те носят пълноводните води на преливащото щастие. От какво е щастлива ли? Никой не може да каже. Толкова просто и естествено е това нейно състояние, че не ти се иска да си затормозяваш ума с подобни въпроси. Не е млада, но младостта е свила гнездо в сърцето й и чурулика ли, чурулика с пълен глас. И този глас се разлива широко и приветливо, прегръща те, разпъжда облачните мисли и раздипля ведрата си синева, която те възнася над ежедневната досада.

Щастливата жена прави чудо! Тя може да сътвори празник от всеки един ден, стига само да заговори с типичния си слънчев възторг, който прави даже въздухът да затрепти от радост. Настроението стъпва на по-високо стъпало и оттам започва да разлива с пълни шепи струи водопадна светлина. И докато задъхана и радостно възбудена разправя как е отишла да обръща градината или лозето на баира, докато младите са на работа, започваш да се чудиш откъде се взима неизчерпаемата сила на тази светла жена. От слънцето ли, което прежуря, докато замахва с мотиката над пръстта, от самата земя ли…? Тя е земна, естествена и непресторена дотолкова, че въобще не се притеснява от липсата на червило и фон дьо тен по лицето. И ако й намекнеш, че е хубаво да се понацапа малко с козметика, твърде вероятно е да чуеш – „Не мога да се занимавам. Не ми трябва”. И пак те озарява с нейната си усмивка.

Едрото й тяло, непознало изтощителни диети и здравословни условности, не търси впечатляващи модни одежди, а е доволно и от непретенциозната блузка, купена от най-евтиния магазин. Тази жена е щастлива защото е свободна! Свободна от слугуване по модни увлечения, капризи, стягащи маниери и предвзети обноски. Тя е самата естественост и човешка простота, а безгрижният й дух е облечен в ярката дреха на младежката съхраненост. Тя има пораснали деца, с които се разбира чудесно. А внучетата й направо са влюбени в нея. И как иначе, като е най-добрата баба, която нищо не отказва, щедро купува, черпи и задоволява детските желания. Баба мечта! Хванала се е да работи на половин ден, за да спести някой лев, та на лято да заведе малкото внуче на поредната почивка на море, а после пък – да иде на екскурзия с голямата внучка в чужбина! Щастието не познава умора, досада и женски капризи. То се е сприятелило и я следва като вярно куче където и да тръгне. А тя обича да пътува. Приятели има сто! За всеки намира блага дума, с всеки знае за какво да поговори, трябва ли – ще помогне с каквото може. Силите й стига за всичко! Неуморен оптимист! Никога не се сърди! Не е до хубост и младост, щастието при нея е извор, който не пресъхва. Блика светъл, бистър и щедър, а водата му засища жадните за приятелството й, повежда през шарени поляни, спира под върбовите сенки на реката край града и после, с колелото пресича града. Душата й гребе с пълни шепи от този извор и раздава щедро на всички. На екскурзия, концерт, на театър, на кафе, на море, на почивка, на лозе, на работа – пъстро виенско колело, в което дните са мъниста – от шарени, по-шарени. Богата е със сътворената от нея щастлива приказка, в която главната героиня е тя. С онази бухнала, руса, поизгорена от боите коса.., но какво от това? Какво  от това, че цяло лято чака за протези и с щърба усмивка бърбори на всеки познат, който я заговори. Запъхтяна, широко усмихната, ентусиазирана, грееща! Нищо не може да помрачи нейната непресъхваща жизненост! Свободна от притеснения, комплекси, хорско мнение. Тя си е тя, друга не може да бъде! Защото на нея просто й отива да бъде щастлива!

Ароматът на щастието

от Радослава КОСТАДИНОВА

 Дали думата „миг“ идва от „мигване“? Но докато второто е условен рефлекс, то първото може да бъде наситено с много богато и разнообразно съдържание. Животът ни е изтъкан от мигове; от такива, които искаме никога де не бяха идвали, и такива, които искаме никога да не си отиват… Някъде по средата между тези две крайности преминава животът ни – като река между два бряга…

Накарали три млади момичета да опишат по един момент на истинско, безметежно щастие, което някога са изпитали. Ето и отговорите:

1. Събуждам се сутрин и ми е леко на душата. Нямам никакви грижи. Приготвям се да отида на училище, където е толкова забавно! Ученическата ми чанта е готова от предишната вечер, написала съм си всички домашни и съм си научила уроците. Горда съм със себе си! Темата ми по литература е интересно написана, изцяло авторска, както винаги (без да съм използвала материали от литературни критици като съучениците си). А младият симпатичен учител, на чиято харизма и ерудиция толкова се възхищавам, отново ще ме изкара да я чета пред класа и ще ме обсипе с похвали…
2. Краят на поредната учебна година в Университета. Взела съм с добри оценки тежки изпити, за които съм се готвила денонощно седмици наред. С колегите сме направили купон, за да разтоварим събраното напрежение и да отпразнуваме края на сесията. Потапям се в коктейла от цигарен дим, алкохолни изпарения, силна музика и онази невидима аура, която се образува тогава, когато „купонът тече“ с всичка сила, задвижен от енергията на двадесетинагодишни момчета и момичета, мъчещи се да загребат от живота не с пълни шепи, а направо до лактите…
3. Започнала съм отскоро първата си работа и се прибирам вечерта изморена, но щастлива и удовлетворена от свършеното през деня. Имам сериозна връзка и отивам на среща с любимия; за да изпием по нещо, да се поразходим и да си поговорим, да се гушкаме и целуваме в уютния здрач на парка… Кроим планове за бъдещето, подреждаме си приоритетите. Чувстваме живота като топка глина в ръцете си, от която можем да направим каквото си пожелаем!

Попитали три зрели жени какво е за тях щастието и те отговорили:

1. Влизам в двор на тиха улица в китно подбалканско градче. Преминавам по пътека от преметени и напечени от слънцето плочи, криволичеща през прясно окосена трева, върху която се стелят сенките на дърветата. В дъното на двора, зад гъстия листак се червенеят керемидите на покрива и се белеят варосаните стени на стара къща с дървени стълби и чардаци. Влизам през проядената от дървояди, със скърцащи, ръждясали панти врата. Лъхва ме букет от аромати – на сушени плодове и билки, на прясно надоено мляко, на ръчно тъкани и боядисвани тъкани, прибрани в ухаещи на лавандула резбовани ракли… Преспивам там, през нощта завалява, а на сутринта слънцето е изпекло и се разнася свеж утринен аромат, примесен с разнообразни животински звуци, които могат да бъдат чути само сутрин на село…
2. Неделя сутрин е. Къщата ухае на сън, на току що сварено кафе и прясно изпечени закуски. Със съпруга ми хапваме в леглото, по халати и преглеждаме вестници, без да имаме все още планове как ще изкараме деня…Детето дотичва с боси крачета и се пъхва под юргана между нас; казва ни в просъница колко много ни обича и продължава да спи, а ние се сгушваме в него и усещаме аромата на мъничкото му, топло телце, свито на кравайче…
3. Събрали сме се с приятели в заведение по радостен повод. Хапваме и пийваме, танцуваме, музиката е добре подбрана и оркестърът я изпълнява всеотдайно. Наоколо се стеле специфичният аромат на ресторант – смесица от миризмите на различни ястия и напитки, цигарен дим, парфюми, червила и лакове за коса; в паузите между песните се чуват аплодисменти, смях, оживени разговори; шумолят тоалетите на жените, щракат закопчалките на дамските им чанти и чаткат по плочките токчета. Всички се чувстваме като риби, плуващи в океан от емоции, съединени един с друг от невидимите нишки на приповдигнатото настроение…

Задали въпрос на три жени на средна възраст: „Опишете един момент на щастие, който наскоро сте изпитали!“

Първата отговорила: Изплела съм на половинката пуловер, в който съм съчетала любимите му цветове. Облякла съм му го и го оглеждам, за да констатирам  колко добре му стои. А после го прегръщам, разтопена от това колко все още го обичам. Той ми благодари разчувстван, стоплен от пуловера и от любовта ми…Любимия, с когото толкова сме преживели, с който не веднъж жестоко сме се карали и сме били пред дилемата дали да продължим да сме заедно…

Втората отговорила: Краят на зимата е. Слагам в пликове мартеници, които сама съм изработила с много любов. Пиша върху тях на латиница адреси, които дори не знам къде се намират на картата…Изпращам ги на децата и внуците, които отдавна живеят в чужбина и с които се виждаме наживо много рядко – само по празници. Добре, че са съвременните технологии, че да можем да се виждаме и да се чуваме и през останалото време! Но през екрана на компютъра не мога да ги прегърна и през телефона не мога да ги погаля…

Третата отговорила: Коледа е. Станала съм рано и от сутринта приготвям любимите ястия на децата и внуците, които ще дойдат на празничата вечеря. На всички котлони къкрят гозби, а от фурната се носят апетитни аромати. Мъжът ми се появява на прага усмихнат и целия в сняг, носещ туби с домашни питиета, подарени му от приятели.

Вечерта се събираме около красиво подредената трапеза. Казваме молитва за здраве и берекет. Всички сме развълнувани, очите ни блестят, носи се детска глъчка и смях. Светло е – не само в стаята, но и в душите ни. Чувстваме се неразривно свързани един с друг и някак си умиротворени. Усещам се благословена с този дом и с това семейство!…

Накарали три жени на преклонна възраст да опишат три момента на щастие за тях и те отговорили:

Първа жена: Събираме се веднъж в месеца с малкото останали живи приятелки в една и съща сладкарница, в един и същи ден и час. Облечени сме с най-хубавите си дрехи и обувки( произведени в края на миналия век); някои доста поизносени и позакърпени на места, но на тази възраст сме вече доста над тези подробности от бита. Работещите там вече ни познават по имена, закачат се с нас, наричат ни “ момичета“ и ни правят комплименти за външния вид, а ние, съответно, не им оставаме длъжни…

Втора жена: Ходя често на църква, паля свещи за живите и се моля Господ да им даде здраве, щастие и късмет. А в пясъка бодвам по някоя свещица и за онези приятели и роднини, които вече ги няма. Вярата ми помага да живея по-леко старините си. А също децата, внуците и правнуците…

Трета жена: Лежа вечер и си мисля за изминалото време; за спектъра от премеждия и калейдоскопа от чувства, през които съм преминарла; за това какъв кръговрат е човешкият живот – но не точно кръг, а по-скоро – спирала, водеща нагоре; как по силата на неведоми пътища идваш от небитието, живееш и се връщаш отново там, пак по силата на неизвестни закони…Чувството, което изпитвам най-силно на този етап от живота си, е “ благодарност“! Благодарна съм за всеки следващ ден, в който отварям очи и виждам слънцето; благодарна съм, че сърцето ми все още бие и нямам никакви други грижи, освен да се подготвя психически за деня, в който ще се освободя от земната си тленна обвивка и ще стана отново дух, какъвто съм бил преди да вляза в нея…

Всяка жена има свои спадове и върхове. Независимо дали е жизнерадостно и наивно момиче, току що навлязло в пролетта на живота си; “ отчаяна съпруга“ с кариера, мъж и деца, задъхваща се като в лятна жега; жена в есента на живота си, отглеждаща внуци и правнуци или старица на преклонна възраст, която е навлязла в своя последен сезон – зимата, жената си остава винаги ЖЕНА! Крехка и силна едновременно, нежна като цвете и твърда като диамант, благословена и прокълната да е съпруга и майка, баба и прабаба, крило и подкрепа за най-близките си хора, сътворяваща и отглеждаща ЖИВОТ!…

Образът на щастливата жена

от Симона Василева ВАСИЛЕВА – 16 г.

– Коя е тази жена, мамо?
– Това, скъпа е Мария Кюри. Тя е първата жена носителка на две Нобелови награди за физика и химия след като открива радия и полония. Благодарение на нейното откритие, днес ние знаем, че тези химични елементи са много опасни за човешкото здраве.
– А тази дама какво е постигнала? – попита момичето като обърна на следващата страница.
– Това е Ту Йоуйоу. Намерила е лек срещу болестта малария. Тя е китайски учен и е успялa да спаси много души от смъртта. Самата тя казва, че работата е била нейният най-голям приоритет. Тя е вдъхновение за много млади учени и бъдещи лекари.
– А това момиченце?
– Това е Ане Франк. Тя е била еврейка, а хората като нея са били смятани са различни преди. И са били гонени от лоши хора. Това момиче си водело дневник по време на тези събития. Разказвала какво преживява всеки ден и пишело какви чувства изпитва. Тя била убита едва на 15 години. След смъртта ѝ баща ѝ намерил дневника ѝ и го издал като книга, за да може да сбъдне мечтата на дъщеря си – да стане писателка.

На всяка страница се разказваше за някоя жена, която е променила света. Картинките и снимките разказваха нейната история. Те разкриваха на малката читателка тайните на успеха, които всъщност бяха доста прости. Учеха я, че когато вярваш, силно мечтаеш и непрестанно работиш за целите си, то те някой ден ще се сбъднат, независимо от това какъв си, на колко години си или къде живееш.
– Мамо, теб има ли те в тази книжка? Виж какво пиша на корицата: „Истории за велики жени“. Ти също си такава. Къде е твоята страничка? Искам да я разгледам.
– О, не, миличка. Аз не съм велика жена. Тези дами са променили света към по-добро. Помогнали са на нуждаещ си. Докоснали са хората с добротата си. Спасили са много души. А аз не съм постигнала нищо подобно.
– Да, но за мен ти си страхотен пример за велика жена. Защото всеки ден ми помагаш, обичаш ме, работиш. Сбъдваш мечтите си и си моята опора. Ти си добра с всички хора. Готова си да им помогнеш веднага. Искаш хората около теб да са щастливи. Мечтаеш си за свят без мъка. Да има едно по-светло бъдеще за всички нас. На твоето лице винаги грее красива усмивка. Обличаш се с цветни дрехи, дори и в облачни дни, за да създаваш настроение. Вдъхваш на всички нас увереност и сила. Какво по-прекрасно от това? Аз съм сигурна, че и жените, за които ми разказа също са притежавали тези качества. А това те прави велика жена.
– Миличка това, което каза е наистина прекрасно и се радвам, че ме виждаш в такава светлина, но това е образът на една щастлива жена. Аз съм точно такава. И силно вярвам, че една щастлива жена може много лесно да се превърне във велика такава.
– А аз ще стана ли някой ден велико момиче? – попита детето.
– О, в това нямам и грам съмнение. Аз съм убедена, че ще покориш света и ще се превърнеш в страхотен човек. Но нали знаеш, на първо място винаги поставяй щастието.

Малкото момиченце беше заспало, унесено от историите за жени променили света. Когато майка му го видя, тя внимателно пъхна ръката си под главата и коленете му и го вдигна от инвалидната му количка. Пренесе го до леглото му, зави го под топлия юрган и след като го целуна по челото, помилва косата му. Преди да загаси лампата, тя прошепна тихо в ухото му:
– Ти ще постигнеш големи успехи, защото аз винаги ще те обичам и ще съм до теб.